Тъмръшката република е едно от местата, под чиято юрисдикция попада село Ягодина в последните години от османското робство. Иначе през 1872-ра тук има 200 къщи, а към републиката селото принадлежи до 1886-та година. Данните за броя на домовете дължим на известния историк и изследовател Любомир Милетич. 367 души населяват това място през 1920-та година, но най-голяма е числеността им през 1965-та. Тогава е установено, че тук пребивават 550 души, а като цяло през последните години се наблюдава рязък спад на населението. Дьовленската каза също е място, към което селото принадлежи административно и данните пак са от Милетич. Според него това става през 1912-та, а по-късно Стою Шишков посочва, че селото отива в Рупчоската каза. Ако има нещо общо между двете, това е изцяло помашкият облик на населението. Когато през 1913-та избухва Втората балканска война, се стига до създаването на Гюмюрджинската република. По това време селото е сполетяно от трагична участ – опожарено е в резултат на бунт на хората.
Село Ягодина преди това се нарича Бабабан, като второто си име е получило още по времето на османско робство през 15-ти век. Впоследствие през 20-те години на двадесети век се стига до преименуване на редица села на територията на страната. Спазвайки съответните инструкции, комисиите отсъждат точно това име на селото, което към днешна дата напълно основателно се свързва с Ягодинската пещера. Тя се намира в непосредствена близост, а това няма как да не привлича много туристи от страната. Християнският параклис Света Богородица в селото е мястото, където изповядващите тази религия хора могат да отправят своите молитви към Бог. Тук обаче живее и малка група нерелигиозни жители, както и такива със сунитски вярвания. Те също са помаци. Освен Ягодинската пещера, има възможност и за туризъм по общо четирите екопътеки. Това дава шанс на окото да се порадва на дивата природа, както и да стигне до Дяволското гърло. Дяволския мост и водопадът Хайдушки дол са други две атракции за любителите на туризма. През месец май на 2009-та година се стига до откриването на единствената по рода си платформа Орлово око. От нея се разкрива панорамна гледка към Родопите.
На Нова година жителите на Ягодина се събират заедно със своите гости и роднини на площада в центъра на селото. До сутринта гори напален от хората огън, около който постоянно се вият кръшни хора. Под звуците на гайди и песни с характерно родопско звучене се прави поход към връх Св. Илия – тази традиция е поставена през март 2007-ма. Подразбира се, че датата е трети март – националният празник на страната. Освен че на върха има състезания за малки и големи, по-късно през деня имаме шанса да проследим и офроуд състезанието. Подобаващо се отбелязва освобождението на селото и България от османците – пали се символично Черешовото топче. През първата събота и неделя на октомври е официалният селски празник, а част от забавно – развлекателната програма включва хора и песни, както и свирене на гайди и дискотека под открито небе. Тържеството завършва с празнична заря, която е шумна и продължителна.
